Като “Четвъртата пирамида в Гиза” и “човешко чудо” е определян египетският оркестър “Светлина и надежда” (Ан Нур уал Амал), съставен изцяло от незрящи жени.  Случващото се на сцената наистина изглежда като чудо. Диригентът казва кое произведение следва, дава кратко напътствие, отброява “едно, две, три” и се оттегля. Петдесетте дами свирят в синхрон съвсем сами - без партитури, без диригентска палка - класически творби на Моцарт, Щраус, Бетовен, Брамс, Хачатурян

Като “Четвъртата пирамида в Гиза” и “човешко чудо” е определян египетският оркестър “Светлина и надежда” (Ан Нур уал Амал), съставен изцяло от незрящи жени. 

Случващото се на сцената наистина изглежда като чудо. Диригентът казва кое произведение следва, дава кратко напътствие, отброява “едно, две, три” и се оттегля. Петдесетте дами свирят в синхрон съвсем сами - без партитури, без диригентска палка - класически творби на Моцарт, Щраус, Бетовен, Брамс, Хачатурян. 

Още от рубриката „Transformability: Forever (донякъде мюзикъл)“ е авторски пърформанс на Вили Прагер, провокиран и вдъхновен от едноименната статия на философа Боян Манчев, публикувана през 2006 г. в германското списание за сценични изкуства Theater der Zeit. Премиерата е на 14 март в София, съобщават организаторите. Представлението е създадено в партньорство и с участието на хореогр ... Вижте повече

“Тази синхронизация се случва по време на репетициите. Трябва да мислят заедно и аз им давам насоки какво и как трябва да изсвирят, когато чуят определен пасаж, как да отброяват, каза диригентът на оркестъра Тамер Фахми. “Това е моята работа - да им покажа как да свирят заедно. А те имат способността и дарбата да запомнят всичко, не само нотите, но и какво съм казал.” 

Първата стъпка от разучаването на творбите е превеждането им на брайлов език. Незрящите инструменталистки ги научават наизуст, след което започват репетициите с диригента.

“Не използвам ръцете си, през цялото време обяснявам музиката с гласа си, понякога пея, а друг път им показвам с моя инструмент, обяснява Фахми, който свири на фагот. Замисля се за кратко и добавя с усмивка “Всъщност през цялото време говоря и пея.” 

Асоциацията “Светлина и надежда” е основана от доброволци през 1954 г. Целта им е да дават образование на незрящи момичета и да им помагат да се интегрират в обществото. 

Репертоарът на оркестъра включва както класически, така и арабски творби. Специфичната чувствителност и изразност на незрящите музиканти вълнува и докосва дълбоко. Наред с това спомага за преобръщане на стереотипите за хората с увреждания, включително в собствените им семейства и обкръжение. 

Днес към оркестъра вече има и младша трупа. Двата състава репетират два пъти седмично. По-голямата част от жените нямат възможност да се упражняват у дома, тъй като не притежават инструменти. 

“Това е най-големият ни проблем,” отбелязва Тамер Фахми и добавя, че надежда му е в бъдеще асоциацията да успее да осигури инструменти, които да могат да носят вкъщи. 

Дейността на музикалния институт се финансира чрез дарения. Бюджетът на неправителствената организация позволява оркестрантите да получават макар и неголямо заплащане, което да им помага да се издържат. 

“Научих много неща от тях", казва Фахми. “Показаха ми какво е да посрещаш реалността, когато си лишен от нещо, да си твърд и да се бориш, за да постигнеш целта си.”